Къде морето е най-синьо ( За сайта )

Къде морето е най-синьо ( За сайта )

От офиса в къщи и обратно. И така цяла седмица. През събота и неделя или както вече му казваме „уикенда” въртим каналите на кабелната или в най-добрия случай отскачаме до Мола или парка в града. Нормално ежедневие за голяма част от нас. Седмиците бързо преливат в месеци, а те неусетно се изтъркулват в миналото. Поне аз обикновено планирам почивката си през лятото. А какво е лятото без море?

Мдаааа. След напрегнатата сряда ще отскоча до офиса на някоя туристическа агенция, по пътя към дома, за да прегледам офертите за летни настанявания по морето. Четири звезди звучи добре, е не колкото пет, но пък значително по-приятно от три. All inclusive разбира се. Само дано има и здравословна кухня иначе пак трябва да използвам гарнитурата за основно ядене. Хубаво е човек да помечтае за почивката през лятото. Излежаваш се до девет и се смъкваш в ресторанта (все пак закуската е до 10:00). После мяташ хавлията и право към басейна, където… както обикновено всички места са вече заетииии… Добре. Все пак има и плаж на няколко стотин метра от хотела. Неприятното е, че замъкнем ли се до плажа ще стане време за връщане за обяд. После пък е твърде горещо, а стане ли пет вече е време да се стягаме за вечерята.

Хм, нещо не е наред – в един момент „почивката” започва да прилича на ежедневното тичане до офиса. Вместо обаче да бързам за автобуса – подскачам по стълбите с десетина германски туристи за да не изпуснем закуската. Вместо разправиите с колеги са разправиите за изтъркания шезлонг под борчето край басейна (единствения останал по чудо след девет сутринта). Вместо да кръстосвам коридорите на офиса се бутам по тесните тротоари по пътя към претъпкания плаж.

Не!

Тази година ще е различно. Искам въздух. Искам синьо небе. И най-вече: Искам морето само за себе си!

Спомням си искрата в очите на малката си сестра, когато се върна от онова щуро летуване преди години. Имаше страхотен бронзов загар, косата и ухаеше на море и под незнайно откъде появилите се къдрици очите и блестяха. Къде ходи тя…. аммми… Синеморец?